Пиян машинист мина на червено и уби 8 души

Експрес се врязва със 100 км/ч в товарна композиция, 7 вагона и два локомотива стават на купчина желязо

Войници вадят тела цяла нощ

Хората, живеещи в Казичене, още потръпват, спомняйки си зловещата нощ преди 30 г., когато тежка влакова катастрофа уби 8 и рани тежко 56 души. Живеещите близо до гарата се готвели да си лягат, когато страшен гръм ги накарал да хукнат към релсите, където стотици ранени и оцелели се опитвали да излязат от смачканите вагони. Разследване откри виновните, съдът ги наказа. А хората, които оцеляха, дълги години не смеят да пътуват с влак.

Денят е 17 август 1992 г. Стотици софиянци пътуват с нощния експрес „Слънчев бряг“ към морето. Около 22.30 ч. те току-що са се отправили от гарата в столицата и предусещат ваканцията, която са чакали цяла година. В същото време машинистът Красимир Тодоров и помощникът му Валентин Кръстев изчакват разрешение за маневра на управляваната от тях товарна композиция на жп гара Казичене, за да преместят товарните вагони на друг коловоз. Внезапно Тодоров решава да прескочи да си вземе нещо за ядене, като оставя помощника си Кръстев сам. В отсъствието на титулярния машинист композицията получава светлинен сигнал, с който се разрешава маневрирането и Кръстев решава да го извърши. По-късно ще се окаже, че е пил, което му донесе по-тежка присъда.

Помощник-машинистът подкарва товарния влак, гледайки към задната му част, за да следи сигналите от маневрената бригада и не забелязва две, оказали се фатални, неща отпред - че светлинният сигнал вече се сменил и е червен и че стрелката се обърнала и е дала линия на експрес „Слънчев бряг“ . Той трябва да премине транзит през гара Казичене и се движи със скорост от 100 км/ч.  Сблъсък е неизбежен  и зверски. От удара дерайлират двата локомотива, два вагона от товарния влак и пет - от експреса. Няколкостотин метра релси са огънати и разрушени, скъсана е и контактната мрежа. Най-много от загиналите са в предната част на експреса, където първокласният вагон е смачкан до неузнаваемост.

Светкавично на място са изпратени десетки военнослужещи от Транспортни войски, екипи на полицията, включително спецподразделението за борба с безредиците на СДВР и почти всички дежурни линейки на Спешна помощ в София. За да освободят ранените, спасителите режат вагоните с флексове и горелки. В три болници - „Пирогов“, ИСУЛ и ВМА се борят за живота на пострадалите. Униформените полицаи са отцепили целия периметър около зверския сблъсък и задачата им е тежка – трябва да удържат десетките роднини на пътуващите в експреса, които само за час след катастрофата са пристигнали на мястото. В тъмнината пред купчината ламарина те се опитват да намерят близките си. На помощ са дошли и жители на Казичане, които пристигат преди военните и линейките.„Около вагоните беше осеяно с тела“, спомня си след години Мария Стоева. „От купчините желязо се чуваха воплите на ранените. Със съпруга ми успяхме да спасим трима души. Бяха заклещени в едно от първите купета, което се беше запечатало от удара. Бяха семейство с 10-годишната си дъщеря. Съпругът ми разби стъклото на вагона, което беше напукано, но кой знае как и защо все още здраво. Първо излезе малкото момиченце, а след това родителите му. На детето му нямаше нищо, само дето беше изпаднало в шок. Майка му и баща му бяха нарязани от стъклата на вратата, която свързва купето с коридора на влака“, разказва жената, която живее едва на стотина метра от мястото на трагедията. Най-много са пострадалите в предната част на експреса. При удара третият вагон се качва върху четвъртия, а петият се врязва в другите два. Всичко стана за секунди. В купето пътувахме трима души, едното от момчетата беше заспало, така и не се събуди повече”, спомня си Румяна Толчева. Тя пътува в третия вагон на експреса, където пострадалите са най-много.

Призори пристигат кранове на Строителни войски заедно с няколко танка и бронетранспортьори, които започват разместването на дерайлиралите вагони. На мястото пристигат шефовете на МВР и политикът Светослав Лучников, а президентът Желю Желев посещава пострадалите, настанени в „Пирогов“. Разследването на катастрофата продължава две години. Освен пияният помощник-машинист Валентин Кръстев, обвиняеми са машинистът Красимир Тодоров, началник влакът Ангел Ботев и диспечерът Стефан Петров. Делото влиза в съда през 1994 година, но след това 8 пъти е отлагано. На 10 юни 1998 г. - шест години след трагедията - Софийският градски съд издава присъдите. Магистратите постановяват 12 години затвор за помощника Кръстев, 8 години „лишаване от свобода“ за машиниста Тодоров и 5 години затвор за началник влака Ботев. Съдът приема, че тримата са действали по непредпазливост. Единственият оправдан е диспечерът Петров, тъй като е подал навреме забранителният сигнал, но пияният помощник машинист не го е видял.  По онова време Петров е 25-годишен и в нощта на катастрофата косата му побелява. Той и досега работи в БДЖ и е един от най-добрите диспечери.В повечето случаи - човешка грешка

Източник:trud.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Преди 1989 г. едно ТКЗС изнасяше за година огромни количества плодове и зеленчуци и още 6 неща които липсват днес

 

Преди 1989 г. ..Едни лоши неща са били..

1.Квартален лекар, къде всеки месец минаваше по адрес..

2.В училищата храната беше безплатна и на място приготвена…

3.В зеленчуковия магазин български зеленчуци..

4.В месарския магазин и там българско производство..

5.Във всяко голямо село лекар с кабинет..

6.Едно българско село ТКЗС изнасяше за година плодове и зеленчуци, колкото днес цяла България..

Всичко това е унищожено днес.!

Може да допълвате…

Всяко време има своите плюсове и минуси.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Разказ от първо лице:4 дни чаках на опашка за цветен телевизор, бях 157-и в списъка

Представяме ви любопитен репортаж от 80-те години на миналия век, публикуван в тогавашната преса. Темата е прословутото чакане за дефицитните по онова време цветни телевизори. С такъв можеше да се сдобиеш, ако висиш дни наред на опашки с номерче или „с връзки“, „по втория начин“.  

В края на януари в предаването „Телевизионен справочник“ обявиха сензационно съобщение, че на ул. „Цар Симеон“ № 64 в София ще продават цветни телевизори. Който иска, да отиде. Ще си купи.

Отидох. Сутринта в 7:15 ч. се записах в списъка. Сто петдесет и седми поред. До мен момче от Свиленгард, пристигнало с нощния експрес, се тюхкаше:– Шурето рече само от 1150 лева да купя. Само те ловели гърците.

– Такива няма. Има от 1050 – обади се един.

– Сто лева за бакшиш и ей ти ги толкова – рече друг.

Коментираха и се шегуваха първите, пристигнали още през нощта, повечето – преспали в колите си пред магазина. Последните номера мълчаха със свити гърла. Ние от златната среда коментирахме коя антена хваща първа белградска програма, коя – Съветската телевизия.

В девет и нещо обявиха, че късметлиите ще бъдат първите сто в списъка – толкова били телевизорите. След още час влезе и първият купувач, шуменец, яхнал „москвето“ на минутата след съобщението.

Е, натам историята не е интересна. Два пъти по сто човека чакахме около магазина през целия ден, надеждица все пак. Останалите хукнаха към ЦУМ – и там щели пускат… И аз търчах до ЦУМ, и в тамошния списък си заплюх номерче.

И така – два-три дена.

На четвъртия – взех го! Хубав, лъскав. В къщата ми грейнаха багри, влезе културата. През съботата и неделята строих цялата фамилия пред малкия екран. Изключих апарата само веднъж – когато започна телевизионният справочник.

В понеделник, успокоен, тръгнах на работа.

Румен Данов

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Искам да задам няколко въпроса на всички онези, които ругаят и отричат социализма

 

Преди 1989 г. бе непознато да си безработен, неграмотен, да си затънал в кредити и да се тровиш с имитации на храни

1. Защо уж много се чакаше за жилища, пък почти всички имаха собствени?

2. Защо уж се чакаше за телевизор и всякаква техника, пък всички имаха, а домовете ни бяха добре обзаведени?

3. Защо уж магазините бяха празни, пък хладилниците бяха пълни, а трапезата на хората – богата, и то с качествена и истинска храна? Даже ни задължаваха постоянно да ходим по банкети, организирани от заводи и предприятия.

4. Защо уж се чакаше много за кола, пък почти всяко семейство имаше, и то нова?

Въобще голяма мъка си беше…

„Мъчеха ни“ още от деца, та всяка година бяхме на летни лагери и екскурзионни летувания, а после пък ни задължаваха всички да ходим на работа и пак всяка година почивка на море и Балкан.

Мъчеха ни и ни задължаваха да се учим и лекуваме безплатно, та и неграмотни не разрешаваха да има. Та лошо живяхме наистина.

Непознато преди 1989 г. беше: да си безработен, да умираш от глад и студ, да си неграмотен, да си загубиш жилището, да си затънал в кредити, да си клошар и бездомник, да се тровиш с имитации на храни.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

5 изумителни предсказания на Карл Маркс, които се сбъдват в момента

В последно време хората често си спомнят за Карл Маркс – от Раш Лимбо, който обвини римския папа Франциск, че е „чист марксист”, до автора от Washington Times, който нарече „упорит марксист” кмета на Ню Йорк (Бил де Блазио). Но много, както и до сега, не съвсем разбират идеите на Маркс – най-острият критик на капитализма, пише Шон Макелви в Rolling stone.
 Мнозинството от нас някога са чували, че този радикален икономист предсказва неизбежната смяна на капитализма с комунизма, но ние често не разбираме защо Маркс е смятал, че това неизбежно ще се случи. В произведенията на Карл Маркс (много от които той написал още преди Гражданската война в САЩ), се съдържат описания на някои аспекти от съвременния капитализъм – от великата рецесия, започнала през 2008 г., до iPhone 5S , намиращ се в джоба ни.

По-долу, предоставяме няколко факти от живота през 2014., които са предсказани от Маркс, преди повече от век, при анализа на капитализма.


1. Великата рецесия (хаотичната природа на капитализма)

Ключовият аспект в учението на Маркс е тъкмо хаотичната, склонна към кризи, природа на капитализма. Маркс твърди, че неограниченият стремеж към печалба, рано или късно, ще застави компаниите да автоматизират работните места и да започнат все по-голямо и по-голямо производство на стоки, като едновременно с това занижават работната заплата, докато, в края на краищата, работниците няма да са в състояние да закупят продукта на труда си. Без всякакво съмнение, в нашата съвременната история, от Великата рецесия, до икономическия балон на интернет-компаниите, можем да открием признаци на това, което Маркс нарича „фиктивен капитализъм”, т.е. такива финансови инструменти като облигациите или сделки с кредитни неустойки. Ние произвеждаме ли произвеждаме, докато не остане никой, който да може да купи продукцията ни. Развитието на този цикъл наблюдаваме и до момента: Простичко казано - именно това и стана причина за краха на пазара на недвижимостта през 2008 г. Нарастващото през десетилетията неравенство доведе до съкращаване на доходите, което застави много от бедните американци още по-дълбоко да потънат в дългове. Когато същите тези ипотечни длъжници масово престанаха да погасяват задълженията си по изплащане на кредитите, фасадата на двореца рухна както и предсказваше Маркс.


2. iPhone 5S (мними потребности)

Маркс предупреждаваше за склонността на капиталистите да внушават, че стоките, които хората следва да закупят, са особено ценни, въпреки че това могат да са по същество ненужни стоки и услуги, така че с времето ще се стигне до следното: потребителят ще стане „изобретателен и пресметлив роб на нечовешки, изтънчени, неестествени и измислени желания”. Това е твърде язвителна, но точна характеристика на съвременните американци, които се наслаждават на невероятен разкош и постояно изпитват потребност да придобиват нови и нови вещи. Да вземем, например, iPhone 5S, който си купихте. Нима той е наистина по-добър от iPhone 5, който си купихте миналата година, или iPhone 4S, който си купихте по-миналата година? Помислете над това, каква е тази ваша потребност – истинска или мнима ? В същото време, докато много китайци се разболяват от рак, заради електронните отпадъци, глобалните корпорации разгръщат мащабни рекламни кампании, призоваващи ни към унищожаване на напълно годните за употреба стоки, без каквито и да са причини. Ако Маркс би видял всичко това, със сигурност би кимнал снизходително с глава и би се подсмихнал.


3. МВФ (глобалният капитализъм)

Размислите на Маркс за свръхпроизводството, го довеждат до предсказване на явлението, което сега наричаме глобализация , т.е. разпространение на капитализма по целия свят в търсене на нови пазари. „Постоянната потребност към разширяване на пазара, за да се продаде продукцията, принуждава буржоазита да плъзне по цялото земно кълбо.” - пише Маркс. – „Навсякъде тя е длъжна да се внедри, навсякъде се разполага, навсякъде прави връзки помежду си.” Макар днес тези идеи да изглеждат очевидна истина, Маркс ги изрича още през 1848 г., т.е. 100 години преди началото на глобализацията. Той не само точно предсказва това, което ще се случи през 20 век, но обяснява също и причините за явлението: непрестанното търсене на нови пазари и евтина работна сила, а също и постоянната потребност за придобиване на нови ресурси – това са чудовищата, който трябва непрекъснато да бъдат хранени.

4. Walmart (монополите)

Класическата икономическа теория твърди, че конкуренцията е естествена и способна на самозапазващо се съществуване. Но Маркс предсказва, че цялата икономическа власт, в края на краищата се стреми да се съсредоточи в ръцете на малък брой корпорации-монополи, които са готови да се бият помежду си. Това, вероятно, е звучало твърде странно в края на 19 век. Както пише историкът Ричард Хофщадтер, „тогава американците смятаха за естествено имуществото да се разпредели между всички, а политическата власт да се децентрализира”. Но вече през 20 век, посочената от Маркс тенденция започна стремително да се засилва и да се утвърждава. Семейните магазинчета започнаха да се изтласкват от хипермаркетите-монополисти, (такива като Walmart), на мястото на местните малки банки дойдоха световните банки, - такива като J.P. Morgan Chase, а малките фермерски стопанства изчезнаха под натиска на селскостопански корпорации като Archer Daniels Midland. Техническият свят също се превръщаше все повече и повече в един централизиран свят: големите компании поглъщаха малките фирми толкова бързо, че свят да ти се завие. Политиците вече твърдят, че са останали само трохи от малкия бизнес. Някои от политиците продължават да приемат твърди антимонополни закони. Но всички разбираме, че големият бизнес ще остане редом до нас, при това - по всяка вероятност завинаги.

5. Ниските заплати, високите доходи (резервната армия на промишления труд)

Маркс твърди, че работната заплата ще бъде държана ниска от „резервната армия на труда”, което се обяснява от класическите икономически закони: капиталистът винаги ще иска да плаща за труд колкото се може по-малко, което е най-лесно да се направи, когато има твърде много незаети работници. Тогава, според анализа на Маркс, може да се каже, че при рецесия, високото равнище на безработица няма да позволи нарастване на заплатите, независимо от резкия ръст на печалбите: хората ще бъдат толкова притеснени от безработицата, че просто няма да искат да напуснат работата си, колкото и да са ужасни условията на труд. Дори авторитетният Wall Street Journal предупреждава: „В последно време, в американската икономика се промъкват някои марксистки идеи. Корпоративната печалба стремително се увеличава, ръстът на производителността позволява на компаниите да укрепват, но това не помага по никакъв начин за намаляване на гигантската армия от безработни”. Явлението се обяснява с факта, че работниците се страхуват да изгубят работните си места и затова не могат да диктуват условията си пред работодателите-капиталисти. Без съмнение, най-подходящото време за справедлив ръст би настъпил само когато имаме „пълна заетост” , т.е. безработицата да падне толкова, че работниците да могат да заплашват работодателите с напускане на работното място и намиране на нова работа.

Заключение

Маркс не е бил прав за много неща. Но повечето от творчеството му се фокусира върху критика на капитализма, а не върху предложение за това с какво да го замени, което го остави отворено за неправилно тълкуване от безумци като Сталин през 20-ти век. Но трудовете му все още обясняват нашия свят по адекватен начин. Когато Карл Маркс в „Манифест на Комунистическата партия” призовава за прогресивно подоходно облагане, в света няма все още нито една държава, която би могла да направи това. Сега, в света, практически не останаха държави, в които да не се прилага прогресивно подоходно облагане. То се превърна в един от инструментите, с които САЩ се борят срещу неравенството на доходите. Така Маркс и неговата критика на моралните принципи на капитализма, а също и ярките прозрения за последствията от капитализма в исторически контекст, са достатъчно актуални и днес, за да се върнем отново към него, или за да решим най-накрая да го прочетем.

Както пише Робърт Хайлброунър: „Ние се обръщаме към Маркс не защото той е непогрешим, а защото е неизбежен”. Днес в света има главозамайващо богатство и безнадеждна нищета. В ръцете на 85-те най-богати хора на земята има повече пари, отколкото в ръцете на 3-милиардната армия от бедняци.

Т.е. знаменитият лозунг „Пролетарии от всички страни, съединявайте се! Вие няма какво да загубите, освен оковите си.”, и до днес не е загубил актуалността си.
Препечатано от blitz.bg
Източник: antipropaganda.eu

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

А вие помните ли го? Намериха го на една пейка в Докторската градина в безпомощно състояние, с видими следи от побой, и издъхна без да дойде в съзнание.

Милен Пенев, роден на 13 април 1943 г., си отиде на 48 години при странни и неизяснени обстоятелства.

Намериха го на една пейка в Докторската градина в безпомощно състояние, с видими следи от побой, и издъхна без да дойде в съзнание. 1991-а беше такава година, че подобни неща едва ли не бяха поредната черна статистика и отшумяваха след ден-два, защото ги заместваха по-важни новини. Какво точно се е случило знае само Този, който записва всичко в тефтерите, до които ние нямаме достъп. Той е упокоил душата на актьора и режисьора, обичан и опровергаван, но незаличим като следа в театралното и филмовото ни изкуство.

Милен Пенев
Милен Пенев има странна съдба. Беше красив, беше чаровен, беше земен, сърдечен и изключително харизматичен човек. Говоря от първо лице. Не сме си пили кафето и питието заедно всеки ден, но ми се е случвало. Всички го помнят в ролята му на овчаря, любимия на Мария във филма „Козият рог”. Някои може да се сетят и за превъплъщението му във Войводата Ботев в лентата „Свобода или смърт”, както и за доц. Милев в скандалния сериал „Завръщане от Рим”. Казвам някои, защото тези два филма са сред остро критикуваните – и от филмовата критика, и на държавно ниво. За „Завръщане от Рим” дори беше направен специален пленум на ЦК на БКП, където сериалът бе заклеймен като проводник на чуждопоклонничество, Иля Велчев – уволнен, а баща му Борис Велчев изключен от Политбюро. Спомням си предшестващата пленума убийствена статия във в. „Народна култура”, за съжаление не помня автора й, бях 21-годишна, гостувахме в Стара Загора група млади поети и вечерта ни бяха посрещнали изключително напоително в техния клуб на културните дейци. Всъщност по-добре е, че не помня този критик, дано се е успокоила съвестта му след този очевадно поръчков пасквил. Та – по същия начин „мина” филмът „Свобода или смърт”. Просто тихомълком го спряха от програмите на кината, разкритикуваха го, че не представя Ботев в светлината, която ореолно го обгръща. Да подчертая – тези ленти не бяха някакви експромти. Режисьор на „Свобода или смърт” е Никола Корабов.

С Катя Паскалева в "Козият рог"
В актьорския състав, освен Милен Пенев, са Апостол Карамитев, Коста Цонев, Стефан Илиев, Кирил Господинов, Васил Михайлов, Антон Горчев, Жана Стоянович, Петко Карлуковски, музиката е на Красимир Кюркчийски, оператор е Константин Джидров… Слаб филм? Айде, ако обичате! Ако при „Завръщане от Рим”, чийто сценарий е на Антон Дончев, не на кого да е, по някакви партийни причини на мушката е виден държавен и партиен ръководител, който е неудобен към историческия момент, та го удрят чрез сина му, режисьора Иля Велчев, то за „Свобода или смърт” такива, поне външно видни причини няма. Явно не знам всичко. Но мога да се поставя на мястото на един актьор, на една изключително чувствителна душа, поставена между два подпоясни удара. За роли, в които си вложил сърцето, разума и таланта си. Няма как това да не се е отразило, да не е наляло отровата си. Не размишлявам по този въпрос за пръв път. Защото такива неща се случват и продължават да удрят високите дървета. Знаем го това за гръмотевиците, само че то някак не топли. Опожарява.

Като доц. Милев в "Завръщане от Рим"
Аз се запознах с Милен Пенев след „Свобода или смърт”. Отричаният от официозната критика филм го беше направл любимец на зрителите. Запознах се случайно, на плажа. Историята е неописуемо смешна и ще я споделя. Плажуваме с приятели през лятото на 1974 г. на една спирка от „Златни пясъци”. Така сме си уредили нещата, че спим в квартирата на бащата на двама братя от компанията, който е професор в Медицинския факултет и през лятото квартирата е свободна. А малкият му син и училищното ми гадже работят като спасители на този плаж и всички всяка сутрин ходим от Врана до там. Голяма компания се оформя около нас, към която се присъединява и Сирма. На Сирма й предстои дипломиране като лекар и затова кара стаж в медицнския пункт баш на „нашия” плаж. Един ден, както сме се разхвърляли по пясъка, играем карти и събираме слънце, до нас сядат Милен и Иля Велчев. Познават се с част от групата, която е витизчийска, а Илята е снимал с тях „Дубльорът”, чиято премиера предстои. Разговори, смях, в един момент Сирма, хващайки ръката на Милен, екзалтирано: „А Вие помните ли ме?”. Милен, красив, вежлив, явно като в небрано лозе, но с чаровна усмивка: „Припомнете ми подробности…” И Сирма на един дъх: „Като завърших гимназия, след абитуриентския бал отидохме на екскурзия по Дунава, а Вие снимахте тогава филма за Ботев и нашият кораб се размина с Вашия!” Всички се пъхаме под хавлиите, ровим се в пясъка, не може да се удържи такъв смях, докато Милен, хладнокръвно и наклонил глава към несъществуващия спомен: „О, да, разбира се, ама Вие сте се разхубавила още повече, затова не Ви познах веднага…” Нас ни няма, попиляни от едва сдържан или абсолютно несдържан смях, но Сирма не се усеща, а е на върха на щастието. След това, като обядваме в „Трифон Зарезан”, коментираме небивалицата, която не може да измисли и най-талантливият писач на небивалици, аз питам как не е умрял от смях като нас, а толкова сериозно е намерил сили да отговори. Той свива рамене: „Е, аз все пак съм актьор…”.
Да, той беше наистина актьор, а не просто завършил ВИТИЗ. Беше почтен. Беше достоен. Не беше високомерен, високопарен и шестващ над нещата. Не гола земна слава, струва ми се, искаше, а да направи това, към което се стреми душата му. Чист човек. Опожарен от гръмотевиците, стоварили се върху му. Заради любовта към киното, към хората и към живота. Неговият кораб се размина с този на казионната критика, но пък ролите му се запомниха от обикновения, най-точен в преценките си зрител. Голям купон ще има днес Горе, Милен Пенев ги умееше и тези неща. Помним.

Маргарита Петкова
AFISH.BG

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Когато никъде в Европа не е имало нито една държава, българите са имали

Искам да препоръчам едно поведение и моля да не ми се сърдите. Невежеството е страшен бич, а мисля, достатъчно сме бити за да се поучим от грешките си.

България е имала много приятели, които са ставали смъртни врагове и достатъчно врагове, които са ни вадили от огъня.

В този смисъл всеки съзнателен гражданин трябва да е убеден, че няма вечни приятели, нито вечни врагове.

Любовта и признателността не се предават по наследство и виждате сами, че дори на собствените си деца трудно можем да повлияем.

В минали времена, наши врагове са създали и внушили мита, че България е била империя! Не повтаряйте лековато твърдения, които освен, че не са истина не са и във ваш интерес. Нещо повече, чертаят се и карти на света, в които България е изобразена и очертана като империя.

Империите са съвкупност от много народи и националности завладени, подчинени и защитени от общ закон. Управляват се от император.

Българите никога не са имали император макар, че в исторически план и такива ни измислят.

Тайното и най-могъщо оръжие на българите в цялата ни история е думата „държава“.

Когато другите са имали племена, подчинени в империи, ние пак сме имали собствена държава. Когато никъде в Европа не е имало нито една държава, българите са имали. Само през държавата може да обясните нацията като културна общност!

В империите това не съществува. Накратко.

Имаме интерес от знанието, че българите имат и винаги са имали държава.

В нея са били асимилирани всякакви народности, които не след дълго са ставали българи по собствена воля. Било е гордост за тях! И мисля да продължим да го правим така, както ни е завещано от хилядолетия… / Николай Марков

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Знаете ли кои са те? Днес са една от най-известните български двойки

Около началото на учебната година някои известни личности решиха да пуснат свои снимки като ученици, за да се върнат поне за малко назад във времето. Сред тях се оказаха и двама от любимите телевизионни водещи на България,  които освен двойка на екрана, са и двойка в живота. Познахте ли кои са те?

Става въпрос за Гала и Стефан. Макар че половинката на водещата на “На кафе” в момента е в къщата на ВИП Брадър, в инстаграм профила му все пак се появи снимка като първокласник, която той коментира по следния начин: “С намигване към живота, от първолак – до днес”.

Под своята снимка пък Гала написа само “Аз – първолак!!!”.

Не можем да отречем, че и двамата са много чаровни и като се загледаме, Гала прилича на себе си, докато Стефан е напълно неразпознаваем.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Аз съм от поколението, чието детство мина в комунизма, юношеството в ранната „демокрация“, а сега живее в лудницата на неизвестно какво

Аз съм от поколението на 70-те.
Поколението, чието детство мина в комунизма, юношеството в ранната „демокрация“, а сега живее в лудницата на неизвестно какво – защото това не е нито капитализъм, нито демокрация, нито комунизъм.
Живея във времето на крадците, крадците, които се окопаха, които се бетонираха, ликвидираха средната класа, ликвидираха тези, които имат сили и разум да протестират и да изритат крадливите им гъзове от меките столове. Бедният човек не протестира, той има грижи и страхове, които не му дават да вдигне глава...
Единственото, което не мога да определя е – това планувано ли беше или се случи случайно?!
Пред очите на цялата нация се вършат нагли грабежи – за милиарди, а междувременно ни забавляват с „Биг Брадър“, „Фермата“ и т.н….и хората се вълнуват от тях, а не от кражбите, които замазват в парламента, с участието на всички избраници!
Това колко ще продължи, само като се замисля за каква свинщина става дума, това дори надхвърля всичко, което съм си мислила, че е дъно!
Някога ще сложим ли край на това царство…

Росица Костадинова

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Саркастична статия от 1933, която днес звучи стряскащо актуално

Нещо да се е ПРОМЕНИЛО ?

... България е странна свобода. По устройство е държава, в която всеки се устройва, както намери. Намира се на кръстопътя на дребните амбиции.

Населението ѝ се състои от бивши, сегашни и бъдещи министри. Занятието на всички се състои в това: сегашните министри да дават амнистия на бившите, а бъдещите – на сегашните.

Страната е разделена на 14 окръга, 60 партии, 600 крила, 6 хиляди групи и 6 милиона мнения, като всяко отделно мнение подлежи на разцепление…

През 1933 г. във вестник "Щурец" излиза статията "Пътеводител за България – пътища и безпътие". За неин автор е сочен големият наш сатирик и карикатурист Райко Алексиев (убит от болшевиките след преврата през 1944 г.). Когато човек чете текста, изпълнен с насмешка и ирония, остава с усещането, че сякаш е описана днешната действителност в родината ни. Ето и цялата статия:

"За България може да се каже, че е свободна страна. Или по-правилно казано – България е странна свобода. По устройство е държава, в която всеки се устройва, както намери. Намира се на кръстопътя на дребните амбиции.

Населението ѝ се състои от бивши, сегашни и бъдещи министри. Занятието на всички се състои в това: сегашните министри да дават амнистия на бившите, а бъдещите – на сегашните.

Страната е разделена на 14 окръга, 60 партии, 600 крила, 6 хиляди групи и 6 милиона мнения, като всяко отделно мнение подлежи на разцепление.

Разположена е между границите си, а разположените в нея не знаят никакви граници.

Снабдена е с железници, чрез които най-лесно се стига до катастрофа.

Има добри и уредени прави пътища, обаче поданиците ѝ предпочитат да вървят по кривите, защото са по-утъпкани.

Държавата си служи с телефони, а държавниците – с телефончета.

Столицата ѝ има обществени сгради и улици, като улиците са пълни с уличници, а обществените сгради с общественици. Случва се обаче и обратното – уличниците се настаняват в обществените сгради, а обществениците се пращат на улицата.

Страната има държавен строй, но самият строй не върви под строй.

Държавата се управлява от хора, според случая. Случаите пък се управляват от случайни хора.

България търгува с всички. Но случва се и обратното – всички да търгуват с България.

Националният девиз на държавата е „Съединението прави силата“, поставен върху разединеното Народно събрание, на което му е нужно да намери една сила, която да му направи съединението.

Държавният девиз на нацията пък е „Боже пази България“ . В случая Бог е натоварен да пази България, вероятно, защото другите са заети да си пазят частните интереси."

Стара София - Софийският университет от птичи поглед

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

ВИЖТЕ НАЙ-ГОЛЕМИЯ БАСЕЙН ПО ВРЕМЕ НА СОЦА (СНИМКИ)

За мнозина първата асоциация с Русия е студът. 

Всъщност за голяма част от територията на необятната земя през лятото си е доста горещо и не е толкова учудващо, че през миналия век най-големият басейн в света е построен имено там. 

Изграден е през 1958 г. в Москва в пълен унисон с гигантските амбиции на СССР. 

А популярността му става толкова голяма, че бива подгряван целогодишно за нуждите на столичани.
 
Архитектурният дизайн на комплекса е уникален с това, че в центъра му има 50-метрово и 25-метрово съоръжение за тренировки и състезания, а останалата акватория е за плаж, забавления и за практикуването на голяма част от водните спортове.

Температурата на водата в „Московския басейн“, издигнат върху основите на „Двореца на Съветите“, е подгрявана така че и в най-големите виелици и студове да може да се плува.

Проби за химическия състав са били вземани на всеки три часа. По този начин гигантският басейн бил винаги чист.

Така била давана възможност на хиляди московчанчета да се учат да плуват, младежите да се забавляват, а възрастните да отмарят, за да бъдат по-ползотворни за социалистическия труд.

За съжаление разходите по тока и водата скачат през 1991 г. и това прави басейна нерентабилен за поддържане.

Затворен е, за да бъде издигната върху него четири години по-късно катедралата „Спасителя Христос“.

Всъщност това била реконструкция на храма, съборен, за да бъде направен „Дворецът на Съветите“. Видно е на долната снимка.

Снимки: Новые Ведомости и russianwomenblog

----------

BGswim.com 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Есил Дюран била агент на ДС

Певицата живеела в квартал, където на жените им било забранено дори да се усмихват...

Певицата Есил Дюран, която освен с чалга ритмите се справя и доста добре с джаз пеенето разкри душата си пред седмичника „Галерия”.

Там сексапилната брюнетка споделя за трудностите, които я споходили по време на живота й преди години, когато дори била вербувана за агент на ДС.

Есил разкрива, че завършвайки консерваторията все още била затворено в себе си момиче, което дори не било докосвано от мъж. Вместо по дискотеки и забави, певицата посещавала различни курсове по народни танци, а името й все още било Силвия Наумова.

Есил споделя, че по онова време, хората често я подтискали с думите, че консерваторията била доста висока летва за момиче от турски квартал на Хасково, но брюнетката събрала сили и доказала таланта си. По времето на смяната на имената, Есил си спомня:

„Тогава беше абсолютно военно положение. Това, което сме преживели, си остава в съзнанието ни. Когато се наложи да напуснa България , бях много млада и не осъзнавах какво се случва. Имала съм страховити моменти. Дори бях вербувана за агент на ДС. За първи път признавам това. Хората, които не са наясно с онова време, трябва да разберат, че системата бе страшна. Тогава просто нямаше избор – никой не те питаше дали искаш да си агент или не.” 

Гласовитата певица разказва, че политическата обстановка преди години я е накарало да замине за Турция, където попаднала в един огромен кошмар. Певицата живеела в квартал, където на жените им било забранено дори да се усмихват. Въпреки всичко обаче Есил Дюран събрала сили и смелост да се завърне в България, където да развие и изгради кариерата си. 

www.viewsofia.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Премълчаните истини за Старозагорското клане - избити са 15 000 българи, а още 1200 души умират от глад

От 19 до 21 юли 1877 г. продължава старозагорското клане, извършено от редовната армия на Сюлейман паша, албанския башибозук и черкезите, командвани от Дай Ахмед и чирпанските цигани. Актовете на садизъм са ужасяващи. Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме. Българи са одирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата. Много са полети с газ и изгорени живи. Други са горени на жертвеници, има разпънати на кръст и приковани. Турските изверги палят огън върху гърдите на пленените нещастни българи и варят на тях в джезвета кафе. Млади жени са карани голи да играят кърваво хоро, след което са изнасилвани зверски и убити. В църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души. Много от телата на избитите българи остават прави, защото няма къде да падат труповете. Изклани са и укрилите се в храмовете„Св. Димитър“, „Св. Богородица“ и „Св. Николай“. Двата храма са обстрелвани с артилерия и запалени. Общо са избити около 15 000 българи. Още 1200 души умират от глад, болести и преживените ужаси. Отвлечени са насила 10 000 млади момичета и жени в турските села и са потурчени. Други са закарани със синджири като добичета на робските пазари в Стамбул и Одрин, където са продадени на богати турци като предмети за удоволствие и работна сила . Много малко от тях се връщат след Освобождението. Това е най-голямото документирано клане в българската история. Стара Загора – град с хилядолетна история - е напълно разграбен и изпепелен до основи. Той остава пет месеца в ръцете на турците, които продължават своите безчинства и неописуеми жестокости. Околните български села имат същата трагична съдба. В боя за Стара Загора опълченските дружини дават убити и ранени 21 офицери и 550 долни чинове. Турските загуби в боя възлизат на 1500 убити и ранени."

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ