Показват се публикациите с етикет ПОЛИТИКА. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ПОЛИТИКА. Показване на всички публикации


Съжалението и оплакването на убитата Виктория Маринова е "прекалено".

Това коментира току що по време на лекция в СУ, Евроминистър Лиляна Павлова.

"Разбира се, става дума за голяма трагедия, но това хленчене и оплаквачество вече не е наред.

Народът демонстрира ниско интелектуално ниво, като превъзнася една посредствена журналистка, бих я нарекла - журналелка, а нищо не прави като ежедневно и ежечасно нас от ГЕРБ и плюят и охулват същите тези журналисти.

А те храним, народе, не го ли разбираш..." - каза министърката.
Тя добави и, че по времето на ГЕРБ, доходите са се "утроили" и властта заслужава повече защита от народа си, когато я оплюват нечестно.

Павлова скоро ще се раздели с поста си, защото Председателството изтече, но пълзят слухове, че ще става вицепремиер по пенсионерските въпроси.

Тя редовно се оплаква, че е нападана с фалшиви новини, заради народополезните и усилия и високия професионализъм на екипа и...



.Н.

Въпросът с пенсиите на родителите на емигриралите ще се реши на референдум.
Това обяви вицепремиерът Валери Симеонов в сутрешния блок на ЕнТиВИ.
Според него, темата е много популистка, но не търпи отлагане.
“Знам, че ще ме оплюят, но истината е тази. 2 милиона млади хора, избягали в чужбина, не внасят нищо в бюджета, а ние плащаме пенсии на родителите им. Тези пенсии се плащат от “глупавите” българи, решили да останат тук. За мен това е несправедливо, и нека избирателите си кажат мнението...” – обяви Симеонов.
Очевидно, ако от пенсионната система се изключат родителите на емигриралите, пенсиите на останалите ще се повишат доста. Според Симеонов – поне двойно, ако не и повече.
“Пенсионната система това са данъци на децата, с които плащаме на родителите им. Като детето ти е в Германия, нека то да си ти плаща, защо ще взимаш от детето на друг, останало тук?” – добави той.
“В крайна сметка, парите не са на държавата, те са на данъкоплатците. Нека те да решат. Ако волята им е да остане както сега, ще остане. Но ако искат нещо друго, имат право да си кажат мнението” – обясни вицепремиерът.
Ако не направи подобен референдум, най-вероятно мнозинството ще подкрепи Симеонов, защото емигрантите повечето изобщо не гласуват, а местните ще предпочетат родителите им да взимат повече пенсия.


V Стефан Апостолов е депутат в 44-тото Народно събрание. Той е футболен съдия и син на не по-малко култовия кмет на Симитли Апостол Апостолов - Поли, който също е рефер от близкото минало.
 
V Заради авторитета му футболната съдийската колегия го излъчва да свири рискови дербита като „Лудогорец“ и ЦСКА.

V Магистър по финанси, депутатът е женен и има син, който носи трите имена на дядо си.
 
 
- Г-н Апостолов, вие сте от Симитли, на тоя град му се носи интересна слава напоследък. Как се живее там и какво беше вашето детство?
 
- Мисля, че градът е много спокоен. Факт в подкрепа на това е, че всички деца са по улиците, играят свободно. Е, някои са с наложен от родителите вечерен час. И аз съм се прибирал така, за да си лягам по-рано – да мога да ходя на училище. Иначе растях в градинката пред нас. Бяхме си направили импровизирано стадионче. Сутрин от 8 часа се събирахме петнайсетина деца и ритахме футбол, докато може. Даже не знаех кога съм жаден, кога съм гладен. И така, докато не ни извика някоя майка или баба с намазани за всички филии с лютеница. Или ходехме по градините с череши и праскови. Вечерта играехме на стражари и апаши, на миженица. Случвало се е някой така да се скрие, че да не разбере, че вече не го търсят.
 
- Всъщност вие сте син на небезизвестния футболен рефер Апостол Апостолов - Поли, който е и кмет на града. Как и в какво ви възпитаваше той, строг баща ли е, авторитет ли е, или авторитарен?
 
- И дядо ми, и баща ми - всички са авторитети. Въпреки патриархалния дух обаче къщата ни беше Аврамов дом – всеки влиза и излиза. Това е общността на малкия град, духът на задругата от чаршията. Изял съм шамар само веднъж, защото цял ден не се бях обадил къде отивам. Водещи във възпитанието ми са били винаги личният пример, дисциплината и спортът. Като си научиш уроците и като си напишеш домашните, играй колкото искаш.
             
- Вие сте на 30 години и сте един от най-младите депутати. Завършили сте езиковата гимназия "Академик Людмил Стоянов" в Благоевград с френски и английски, а вече сте и магистър по финанси от университета "Неофит Рилски". Как се постига това на тази млада възраст?
 
- Постига се с упоритост, воля и с късмет. Аз вярвам в съдбата и в това, че човек има някакъв предначертан път. Родителите ми също са ме мотивирали. То така е и във футбола. Много е важно как ще те нахъса треньорът. Виждал съм отбори, които губят с три гола на първото полувреме, да обръщат мача след беседа в съблекалнята на почивката. Същото е и в бокса, и в бойните изкуства.
 
- Недоброжелатели приписват успехите ви на това, че зад вас винаги е баща ви Апостол Апостолов. А защо не примерно майка ви Мария, която е местното джипи с най-голяма практика?
 
- Това са приказки типично по български. Щом видим, че някой е успял, и веднага започваме да му завиждаме. Никой не може да приеме, че успехът може да си е твой, личен. Веднага започват някакви конспиративни теории. Какво да направя, че майка ми и баща ми са успели хора? Нормално е родителите да помагат на децата си. И аз успявам. Ама като свиря ЦСКА – „Лудогорец“ или ходя да съдийствам в Европа, да не би баща ми да надува свирката? Ако направя грешка, тя ще си е моя. Трябва да се отърсим от този си балкански манталитет. Дано да продължавам с градацията.
 
- Твърди се, че вече имате няколко апартамента, а сте и милионер. Това пари от родителите ви ли са, или пък от успеха, който споходи сестра ви Поли и съпруга ѝ, които спечелиха 7 милиона от тотото през 2015 г.?
 
- Не е вярно това, митология е. Не съм милионер. Нямам няколко апартамента. Всичко, което имам, е описано в имотната ми декларация пред Сметната палата. Имам един апартамент от 55 квадрата, една къща в Симитли, която ми е наследствена. Да, изкарвам добри пари от съдийството. Правя и друг бизнес. Отдавам няколко също наследствени помещения под наем. С мой приятел имам пункт за годишни технически прегледи. Винаги съм си плащал данъците. През комунизма са ни водили кулаци. Взета ни е била част от къщата. Моят прадядо е имал единствената кръчма в региона. Като са слизали секачите на гарата в Симитли с трупите тогава, са си поръчвали по пет печени агнета или едно теле. Футата на прабаба ми винаги е била пълна с пари. Като става обезценяването, като се сменят парите, отива и ги мята в реката. Думите ѝ са били: „Откъдето сте дошли, там сте отишли“. Тогава сме били доста богати. Седемте милиона на зет ми и сестра ми са си техни. Човекът си е имал късмет, спечелил си ги е. Живи и здрави да са и те, и племенниците, да си ги харчат с кеф. Писаха се глупости, че баща ми уредил тази печалба. Ако той можеше да направи такова нещо, щеше да го направи за мен, за сина си.
 
- Как всъщност влязохте в политиката, кой ви покани в ГЕРБ?
 
- Аз винаги съм бил политически обременен, няма как. Все пак баща ми е кмет вече четвърти мандат. Затова винаги съм се интересувал от политика. Поканата дойде от общинската структура на ГЕРБ. Кампанията беше под мотото „С лице към хората“, затова и ме привлякоха от гражданската квота. Не се съгласих веднага. Обсъждах го със семейството, защото то в България всеки разбира от футбол и от политика.
 
- Депутат сте в 44-тото Народно събрание. Влязохте по доста убедителен начин, печелейки благодарение на силен преференциален вот. Бяхте последен под номер 22 в листата, но получихте 6637 гласа. Как се постига такъв резултат?
 
- Ето тук е помогнал баща ми. Семейството ни е много уважавано и разпознаваемо, не само в общината. Винаги сме помагали на много хора. И това е още от времето на прадядо ми – дали ще купиш на някого лекарствата, дали нещо друго за 10 лева, винаги гледаме да помагаме. Защото така се гради общност. Сам човек е нищо. Приятелите вече са ти армия. Помня как правиха навремето къщата, където е лекарският кабинет на майка ми. Не можеше да се поръча строителна фирма, татко извика свои приятели. Бъркаха бетон и изляха плочата. Нищо не им се плащаше на тия хора. Баба само сготви месо с ориз и ги нахрани. И аз така ходя с приятели – нещо да сковем, да помогнем.
 
- Защо и в момента не се отказвате от футболното съдийство - свирите на няколко пъти важни мачове като "Левски" - "Лудогорец". Това значи ли, че сте утвърден и признат от всички безпристрастен рефер?
 
- Така мисля, че съм утвърден и признат. А и законът не ми го забранява. Мисля, че и останалите колеги рефери са безпристрастни. Ако се допускат грешки, мисля, че е въпрос на липса на концентрация, на неправилно позициониране. Ще ми се и в България губещият отбор да може да аплодира вкаран в своята врата атрактивен гол като от играещия отсреща Кристиано Роналдо например. Как да се откажа, като ми е страст. Докато мога, ще съчетавам спорта с политиката. Лошото е, че това краде от времето за семейството. Все ще дойде момент, в който ще трябва да избера едно от двете. В политиката може да се подхлъзнеш, ако нарочно си сложил обувките, които са без грайфер. И във футбола е така. Футболистите провокират, но ти вярват, когато виждат, че си честен. И тогава ти имат респект.
 
- Възможно ли е в нашето футболно първенство да се уговарят и купуват мачове? А в политиката - стана модерно да се говори за какви ли не гейтове и суджуци?
 
- Мен никой никога не се е опитвал да ме купува. Затова според мен е невъзможно. Но всеки знае себе си, има си гледна точка. Поне аз не съм участвал в уредени мачове. Може би е възможно, но как стават нещата, въобще стават ли – не знам. Същото нещо е и в политиката. Тоя взел рушвет, оня назначил някого на работа. Ама нали има конкурси. Кандидатстващите се явяват пред комисии, експерти ги оценяват по качествата. И ние казваме за тези професионалисти, че са некомпетентни. Така обиждаме и хората в комисиите, и самия кандидат и институциите.
 
- Премиерът Бойко Борисов е активен играч от "Бистришките тигри". Свирите ли негови мачове, виждате ли се, чувате ли се, какво си говорите с него?
 
- Въобще не съм се чувал с премиера, не си говорим и не свиря мачове на "Бистришките тигри". Нищо че съм международен съдия, мога да свиря в низовите групи, но ще изпадна в конфликт на интереси. Веднага ще напишат: "Депутат от ГЕРБ свири мач на премиера". Моралът не ми позволява. Говоря си за политика и футбол с колегите от парламента. Пък и премиерът е доста зает.
 
- Не ви ли ревнува прекият ви парламентарен шеф Цветан Цветанов, който като че ли е фен на други спортове?
 
- А, говорим си с него. И за футбол. Г-н Цветанов е може би един от най-активните спортисти в парламента. Той непрекъснато прави кросове. И на висилката е не по-слаб от други политици. Много е наясно със състоянието на спорта в България. Сравняваме какво е нивото на мастната ни тъкан, когато е бил на моите години. Депутатите от ГЕРБ сме едно семейство. Впечатлението ми е, че никой никого не ревнува. Всеки помага на всеки с каквото може. Ние, депутатите от малките населени места, знаем проблемите на хората много повече. Аз например в събота, като не съм на мач, излизам на пазара в Симитли, ще изям две кюфтета на скарата, но ще се видя с толкова много хора, че всеки ще дойде и ще сподели проблема си. И ако не може този проблем да се реши на местно ниво, обсъждам го с г-н Цветанов като шеф на нашата парламентарна група. Затова сме избрани - да решаваме проблемите на хората, а не да си въртиш синджира и да не ти пука.
 
- Как се запознахте със съпругата си Весела, тя пък не ви ли ревнува от политиката, как понася отсъствията ви, тя ли върти домакинството, тя ли готви вкъщи?
 
- Понякога готви, понякога сме навън - на заведение. Ние сме млади хора и не обичаме да се задържаме много вкъщи. Особено ако можем да оставим детето на някого от бабите или дядовците да го гледа. Така се виждаме с приятели. Моята съпруга не ме ревнува от това, че съм в политиката. Приема го с разбиране. Вижда какви жертви правя, за да мога да съм и в политиката, и във футбола, и със семейството.
 
- Очарователна красавица е Весела, не ви ли е страх, че няма да я опазите от лъскавите мъжки погледи около нея, как се запознахте?
 
- Ние сме един набор. Знаем се - отидеш на дискотека. Пък и модерни технологии, социални мрежи. Сближихме се. Ходихме на гости на общи приятели. Излизахме на кафе - един път, втори път. Поканих я на рожден ден. И то така стана. Оттогава вече три години. Неразделни сме. Имаме си доверие. Ако се ревнуваме, то е, защото се обичаме. Не е патология.
 
- Имате син, който носи трите имена на дядо си. Какъв е малкият Апостол, и неговият пъп ли е хвърлен на зеления килим? 
 
- Апостол сега ще стане на година и четири месеца. Да, носи пълните три имена на баща ми. Това е традиция в рода ни. Нищо не е ясно какъв ще става. Мен никой не ме е натискал да ставам футболист и рефер. Нашите винаги са ме оставяли да избирам сам и демократично как да се развивам. Така мисля да възпитавам и сина си. Като правиш нещо с любов и свобода, резултатът е по-добър.
 
- Дарявате част от депутатската си заплата за инвитро процедури на семейства с репродуктивни проблеми, както и за благотворителни каузи. Какво ви мотивира да го правите?
 
- Запознах се с този проблем, докато съпругата ми беше бременна и ходихме по болници за изследвания да видим бебчето. Като видях колко млади хора имат проблеми и като ми предложиха да се кандидатирам за народен представител, това беше моята кауза. Учили са ме да си спазвам мъжката дума. Вече съм дарил над 18 000 лева. Помогнал съм на 12 души. Хубавото е, че виждам надежда в очите на хората. (Разплаква се.)
retro.bg


 Експерт сложи точка на спора за социализма: Днес бългapcĸaтa иĸoнoмиĸa e тpи пъти пo-гoлямa, oтĸoлĸoтo пpeз 1989 гoдинa

Бpyтният вътpeшeн пpoдyĸт (БBΠ) нaдминa 100 милиapдa лeвa пpeз 2017 гoдинa. Toвa e peĸopднo виcoĸo нивo зa бългapcĸaтa иĸoнoмиĸa и близo тpи пъти пoвeчe, oтĸoлĸoтo пpeз 1989 гoдинa, ĸoмeнтиpa в cвoй aнaлиз, пyблиĸyвaн oт „24 чaca“, иĸoнoмиcтът Гeopги Aнгeлoв, цитиран от mоnеу.bg.
Πo нeгoвитe дyми пpeди вpeмe пpoгнoзaтa зa дocтигaнe нa тoвa нивo e билa „пpeĸaлeнo oптимиcтичнa“, нo дoпълвa, чe пyблиĸyвaнитe пpeз тaзи ceдмицa peвизиpaни дaнни нa Haциoнaлния cтaтиcтичecĸи инcтитyт (HCИ) пoĸaзвaт, чe иĸoнoмиĸaтa нa cтpaнaтa e гeнepиpaлa 101 милиapдa лeвa пpeз минaлaтa гoдинa.
„БBΠ oт 101 милиapдa лeвa ce paвнявa нa близo 52 милиapдa eвpo или 61 милиapдa дoлapa. Toвa e peĸopднo виcoĸo нивo зa бългapcĸaтa иĸoнoмиĸa и близo тpи пъти пoвeчe, oтĸoлĸoтo пpeз 1989 гoдинa (ĸoгaтo БBΠ бeшe пoд 22 милиapдa дoлapa) въпpeĸи зacтapявaнeтo и нaмaлявaнeтo нa нaceлeниeтo. Зa cpaвнeниe, cъceднa Cъpбия, ĸoятo имa cъщoтo нaceлeниe ĸaтo Бългapия, пpoизвeждa eдвa 41 милиapдa дoлapa пpeз 2017 гoдинa“, пocoчвa Aнгeлoв.
Eĸcпepтът e нa мнeниe, чe paзлиĸaтa в пoлзa нa нaшaтa cтpaнa ce дължи нaй-вeчe нa пpиcъeдинявaнeтo ĸъм Eвpoпeйcĸия cъюз. „Haй-гoлямaтa пpoмянa в дaннитe e пo oтнoшeниe нa външнaтa тъpгoвия и пoтpeблeниeтo. Изнocът нa cтoĸи pacтe c 8,3% – мнoгo пo-бъpзo oт пъpвoнaчaлнaтa oцeнĸa зa 6% pacтeж“, дoпълвa иĸoнoмиcтът и дaвa oщe пpимepи ĸaтo pъcт нa eĸcпopтa нa ycлyги и пoтpeблeниe.
Гeopги Aнгeлoв aĸцeнтиpa въpxy тoвa, чe пocлeднитe гoдини ce oĸaзвaт ycпeшни зa cтpaнaтa ни и в cpaвнeниe c дpyги дъpжaви в EC.
„Зa пocлeднитe 3 гoдини Pyмъния и Бългapия oтчитaт нaй-виcoĸ иĸoнoмичecĸи pacтeж нa чoвeĸ oт нaceлeниeтo cpeд вcичĸи нoви cтpaни члeнĸи нa EC. Bcъщнocт Pyмъния и Бългapия ca в тoп 3 в цeлия EC – caмo Иpлaндия имa пo-виcoĸ pacтeж, нo тoй ocнoвнo e движeн oт eднoĸpaтнa дaнъчнa oптимизaция“, paзяcнявa eĸcпepтът.
Toй oбpъщa внимaниe нa тoвa, чe в cpaвнeниe cъc cъceднитe Pyмъния и Typция pacтeжът нa бългapcĸaтa иĸoнoмиĸa ĸъм мoмeнтa ocтaвa бaлaнcиpaн, ĸaтo пo дъpжaвния бюджeт и тeĸyщaтa cмeтĸa имa излишъĸ, a инфлaциятa вce oщe ce зaпaзвa пoд нивoтo нa peaлния pacтeж.
„Baжнo e дa ce зaпaзи тoзи бaлaнcиpaн и ycтoйчив pacтeж нa иĸoнoмиĸaтa – тyĸ ocoбeнo вaжнo e дa ce cлeди внимaтeлнo yвeличeниeтo нa бaнĸoвия ĸpeдит. БHБ вeчe oбяви, чe пoвишaвa ĸaпитaлoвитe изиcĸвaния зa бaнĸитe, вepoятнo щe имa нyждa oт дoпълнитeлни мepĸи ocoбeнo пo oтнoшeниe нa пoтpeбитeлcĸитe и ипoтeчнитe ĸpeдити, ĸoитo ce ycĸopявaт“, пишe Aнгeлoв и дoпълвa:
„Kaĸвo въpвят нeщaтa, пpeз нacтoящaтa гoдинa Бългapия щe пocтигнe oщe eдин peĸopд – peaлният дoxoд нa чoвeĸ oт нaceлeниeтo нa cтpaнaтa щe пpeминe гpaницaтa oт 50% oт cpeднoтo в EC. Πpeди oĸoлo 20 гoдини peaлният дoxoд тyĸ бeшe eдвa eднa чeтвъpт oт cpeдния в EC, т.e. зa двe дeceтилeтия ce yдвoи в peaлнo изpaжeниe.“.
Πo oцeнĸaтa нa Aнгeлoв пpи зaпaзвaнe нa тeмпa нa pacтeж дoxoдитe щe мoгaт дa ce изpaвнят c тeзи в Зaпaднa Eвpoпa cлeд oĸoлo oщe двe дeceтилeтия.



Бившият президент Росен Плевнелиев даде поредното си твърде любопитно интервю, разкриващо личността му по неподозиран начин за симпатизантите му. Разговорът е с журналистката Кристина Кръстева е публикуван днес във в. "24 часа". 
Ето някои от по-забележителните моменти от интервюто.
Президентът (2012-2017 г.) прави любопитен коментар в отговор на въпрос дали са верни публикациите в жълти медии, че е за краткия период от началото на връзката си със синоптичката на Нова телевизия Деси Банова ѝ е направил подаръци за 300 000 - 500 000 лева.
"Много малко останаха медиите, които вдигат високо знамето на истината. В. “24 часа” е точно такава медия, за което ви благодаря. Ще ви разочаровам, но истината е, че Деси си кара същата стара, нейна си кола, която винаги си е имала, живее си точно там, където винаги е живяла, има си същата тази къща - на майка ѝ и на прабаба ѝ, която винаги е имала. Всичките тези измислици обаче са симптом за това, че нашето общество е болно и като че ли и медиите, за съжаление, по един безотговорен начин го разболяват още повече. Нима не разбраха всичките тези медии и медийни империи, че аз не съм такъв човек? Нима не разбраха, че аз съм може би малко по-мъдър, отколкото те си мислят? И че една позитивно мислеща, красива и добронамерена жена не се купува. Нейното сърце не струва 30, 500 или 500 000 лева. Нейното сърце се печели с подадена ръка, с честен подход. Но в никакъв случай не струва пари. И нима някои не разбраха, че истинската любов не се измерва нито в пари, нито в подаръци, а е в очите, в сърцето, в подадената ръка. Аз съм там. Аз се радвам на една истинска любов, която не може да бъде измерена в пари", казва Плевнелиев.
Бившият държавен глава благодари и на журналистката от в. "24 часа" Кристина Кръстева с интервю, което взела от него седмица преди края на мандата му. От думите му се разбира, че тогава и той, и репортерката са плакали, но именно след като прочела тези думи Деси го възприела като сродна душа.
"С това интервю вие променихте моята съдба", казва Плевнелиев на журналистката.
Според него сегашният президент Румен Радев тепърва трябвало да се да се доказва, а в момента изглеждал по-скоро като изразител на интересите само на русофилите и лявоориентираните хора в България. Плевнелиев посочва и че българските медии като цяло били твърде услужливи към Радев, който пък трябвало да се държи по-мъдро.
"Той не е имал труден период, в какъвто се вижда истината за един политик. В първата година на мандата си президентът Радев се радва на много странно медийно добруване - като че ли почти никакви критики няма за него, или са много малко. Нито един от българските президенти досега не е бил в такава комфортна среда", казва още Плевнелиев.
Той посочва, че е в "прекрасни отношения" с ГЕРБ, макар да не членува в нея. За отношението ѝ към сегашния държавен глава той казва дословно:
"Учудвам се понякога на толерантността на ГЕРБ - партия, подкрепена от милиони българи. Как така е изгубила човешкото си лице, след като милиони българи застават зад нея? Не му приляга на държавния глава. Не е прав, не действа като държавен глава - обединител, но има голям късмет, че срещу него в случая е ГЕРБ - партия, която винаги е била много толерантна и е прощавала. Ако беше БСП, нямаше никога да ми прости."
На въпрос дали с него е разговаряно да оглави т.нар. "градска десница", Плевнелиев казва, че е имало не един или два разговора по тази тема.
"Има очакване, че може би аз съм единственият, който би могъл да обедини разединеното дясно, на което за съжаление му отива толкова много да бъде разделено, разпарчетосано. Десните лидери не научиха нищо от историята на България. Повече от 25 г. - его, разделение, на инат. Да, вярно е, че т.нар. градска десница - стотици хиляди български граждани останаха непредставени заради абсолютно безобразните действия на лидерите вдясно. За съжаление. Казвам го най-отговорно", казва бившият държавен глава.
След това добавя:
"Казвам го още по-отговорно, гледайки ви в очите. Може би около 400 000, че и отгоре, са непредставени. Но казвам най-отговорно и най-ясно: Не, не, не и не. Аз няма да оглавя нито градската десница, нито селската левица. Аз няма да се връщам в която и да било политическа партия. Аз няма да правя политическа партия. Аз няма да ставам лидер на която и да е политическа партия. Няма да обединявам която и да е, или съвкупност от политически партии. Оставам президентът Плевнелиев."
За премиера Бойко Борисов той казва, че винаги е имал много силен, уникален политически инстинкт.
"Той пише история. Три пъти е министър-председател на България, неговата партия спечели всички избори, с изключение на последните президентски, в последните 10 г. Това е едно постижение, което почти никой друг не е имал в модерната история на България", казва Плевнелиев.
След това отива и по-далеч в отговор на подадена реплика "Той скоро ще изпревари и Тодор Живков като дни министър-председател."
"Аз му го пожелавам от все сърце. Това е политически инстинкт. Много е трудно да си министър-председател в България. Много е трудно в тази отровна среда, в която всички ние работим - ниско доверие на гражданите към политиците и институциите, усещането на българите, че по-скоро всеки един сам по себе си трябва да се спаси, липсата на колективно усилие и общопризнати приоритети, около които всички да се обединим. Много е трудно, и от тази гледна точка всички ние трябва да разберем министър-председателя. Неговото политическо дълголетие се дължи на неговия политически инстинкт да реже веднага. Той реже - ако има проблем, се действа на секундата. Това може би невинаги е справедливо. Но ще ви кажа обратния вариант - ако той замиташе проблеми, ако не действаше веднага, това щеше да задълбочи проблемите и те да станат много по-големи."


Най-четени