юни 12, 2023
Експрес се врязва със 100 км/ч в товарна композиция, 7 вагона и два локомотива стават на купчина желязо
Войници вадят тела цяла нощ
Хората, живеещи в Казичене, още потръпват, спомняйки си зловещата нощ преди 30 г., когато тежка влакова катастрофа уби 8 и рани тежко 56 души. Живеещите близо до гарата се готвели да си лягат, когато страшен гръм ги накарал да хукнат към релсите, където стотици ранени и оцелели се опитвали да излязат от смачканите вагони. Разследване откри виновните, съдът ги наказа. А хората, които оцеляха, дълги години не смеят да пътуват с влак.
Денят е 17 август 1992 г. Стотици софиянци пътуват с нощния експрес „Слънчев бряг“ към морето. Около 22.30 ч. те току-що са се отправили от гарата в столицата и предусещат ваканцията, която са чакали цяла година. В същото време машинистът Красимир Тодоров и помощникът му Валентин Кръстев изчакват разрешение за маневра на управляваната от тях товарна композиция на жп гара Казичене, за да преместят товарните вагони на друг коловоз. Внезапно Тодоров решава да прескочи да си вземе нещо за ядене, като оставя помощника си Кръстев сам. В отсъствието на титулярния машинист композицията получава светлинен сигнал, с който се разрешава маневрирането и Кръстев решава да го извърши. По-късно ще се окаже, че е пил, което му донесе по-тежка присъда.
Помощник-машинистът подкарва товарния влак, гледайки към задната му част, за да следи сигналите от маневрената бригада и не забелязва две, оказали се фатални, неща отпред - че светлинният сигнал вече се сменил и е червен и че стрелката се обърнала и е дала линия на експрес „Слънчев бряг“ . Той трябва да премине транзит през гара Казичене и се движи със скорост от 100 км/ч. Сблъсък е неизбежен и зверски. От удара дерайлират двата локомотива, два вагона от товарния влак и пет - от експреса. Няколкостотин метра релси са огънати и разрушени, скъсана е и контактната мрежа. Най-много от загиналите са в предната част на експреса, където първокласният вагон е смачкан до неузнаваемост.
Светкавично на място са изпратени десетки военнослужещи от Транспортни войски, екипи на полицията, включително спецподразделението за борба с безредиците на СДВР и почти всички дежурни линейки на Спешна помощ в София. За да освободят ранените, спасителите режат вагоните с флексове и горелки. В три болници - „Пирогов“, ИСУЛ и ВМА се борят за живота на пострадалите. Униформените полицаи са отцепили целия периметър около зверския сблъсък и задачата им е тежка – трябва да удържат десетките роднини на пътуващите в експреса, които само за час след катастрофата са пристигнали на мястото. В тъмнината пред купчината ламарина те се опитват да намерят близките си. На помощ са дошли и жители на Казичане, които пристигат преди военните и линейките.„Около вагоните беше осеяно с тела“, спомня си след години Мария Стоева. „От купчините желязо се чуваха воплите на ранените. Със съпруга ми успяхме да спасим трима души. Бяха заклещени в едно от първите купета, което се беше запечатало от удара. Бяха семейство с 10-годишната си дъщеря. Съпругът ми разби стъклото на вагона, което беше напукано, но кой знае как и защо все още здраво. Първо излезе малкото момиченце, а след това родителите му. На детето му нямаше нищо, само дето беше изпаднало в шок. Майка му и баща му бяха нарязани от стъклата на вратата, която свързва купето с коридора на влака“, разказва жената, която живее едва на стотина метра от мястото на трагедията. Най-много са пострадалите в предната част на експреса. При удара третият вагон се качва върху четвъртия, а петият се врязва в другите два. Всичко стана за секунди. В купето пътувахме трима души, едното от момчетата беше заспало, така и не се събуди повече”, спомня си Румяна Толчева. Тя пътува в третия вагон на експреса, където пострадалите са най-много.
Призори пристигат кранове на Строителни войски заедно с няколко танка и бронетранспортьори, които започват разместването на дерайлиралите вагони. На мястото пристигат шефовете на МВР и политикът Светослав Лучников, а президентът Желю Желев посещава пострадалите, настанени в „Пирогов“. Разследването на катастрофата продължава две години. Освен пияният помощник-машинист Валентин Кръстев, обвиняеми са машинистът Красимир Тодоров, началник влакът Ангел Ботев и диспечерът Стефан Петров. Делото влиза в съда през 1994 година, но след това 8 пъти е отлагано. На 10 юни 1998 г. - шест години след трагедията - Софийският градски съд издава присъдите. Магистратите постановяват 12 години затвор за помощника Кръстев, 8 години „лишаване от свобода“ за машиниста Тодоров и 5 години затвор за началник влака Ботев. Съдът приема, че тримата са действали по непредпазливост. Единственият оправдан е диспечерът Петров, тъй като е подал навреме забранителният сигнал, но пияният помощник машинист не го е видял. По онова време Петров е 25-годишен и в нощта на катастрофата косата му побелява. Той и досега работи в БДЖ и е един от най-добрите диспечери.В повечето случаи - човешка грешка
Източник:trud.bg
Но, не говорим за онази женствена закръгленост, а наистина за топчести форми. Окосмяването във всяка една негова форма също било предпочитано.
