юли 19, 2018
Сульо и Пульо вече се оказаха специалисти по фалшиви новини. Или фейк нюз, както казват по-грамотните.
Някой може да си помисли, че фалшивите новини ги е измислил Путин. Или едни момчета от македонския град Велес, примерно.
Такива новини е имало винаги и навсякъде.
Един от българските епизоди в тази световна история може да бъде наречен „времето на партенките”.
Да обясним на младите, които не са ходили войници, че партенка е триъгълно парче плат, което едновремешните наборници се научаваха да омотават около краката си – вместо чорапи. Старшините наставляваха редовно пране, но изглежда това не се изпълняваше, защото партенката беше символ на нещо миризливо.
„Аз мислих, че е истина, пък то се оказа партенка” – казваха хората едно време, когато разкриваха фалшивата новина. Може би по миризмата.
Над 40 години – до 1989, съществуваше абсолютен медиен монопол. Всяка информация, която стигаше до хората, беше внимателно преценявана, дозирана, преглеждана, подпечатвана.
На печата пишеше „Не съдържа военна и държавна тайна”.
Тези, които държаха печата, получаваха по някой лев над заплатата и се ръководеха от един списък от стотина тайни.
Не можеше да се снимат и публикуват подробности за мостове, гари, язовирни стени – за да не могат американските шпиони да научат къде да сложат шашките динамит.
Всички знаеха, че това са глупости, но трябваше да бъдем бдителни…
Та в онези времена имаше огромни информационни дефицити. Почти липсваше информация за криминални престъпления, за катастрофи, за живота на ВИП-овете, както днес им казваме…
Хората смятаха, че всичко е спокойно, партията се грижи за живота им, а ВИП-овете си живеят щастливо и не си изневеряват.
Въпреки, че нямаше интернет и единствената алтернативна информация идваше от черните радиостанции, които се заглушаваха, слуховете вървяха от ухо на ухо и хората знаеха почти всички: че снощи станало изнасилване еди-къде си, че ще съдят директора на „Петър Ченгелов” или че Лили Иванова и Янчо Таков се скарали тази сутрин.
Обменът на слухове ставаше на пейките пред къщите и блоковете, по телефона – някой път закодирано, в канцелариите, автобусите, баните и т.н.
Беше удивително да дойдеш сутринта на работа и с нетърпение да споделиш с колегите, че си чул уж случайно, че Дража имала връзка с Първия, но се оказва, че новината вече е остаряла и я знаят всички – с подробности.
След време някои слухове се оказваха фалшиви новини т.е. партенки.
Дали се раждаха случайно или някой ги пускаше целенасочено – не знам. Но със сигурност имаше шегаджии, които си правеха експерименти. Например, че днес в кварталния магазин ще пуснат маслини. В онези времена маслините се „пускаха” не повече от няколко пъти в годината.
Та след пускането на тази новина, пошепната на ухото на някоя баба, за броени минути пред бакалницата се оформяше опашка.
Социалистическите труженици чакаха търпеливо в жегата или под дъжда, а пусналите новината стояха отстрани е гледаха сеир.
Пускаха се новини, че „от утре ще увеличат цената на млякото”, примерно. Хората хукваха да се „презапасяват”, както се казваше, купуваха по пет литра с намерението да изкярат едно левче, но млякото на другия ден се вкисваше.
Една от миризливите партенки беше тази, че ще има нова обмяна на парите. Хората вече бяха преживели две „деноминации” – през 1947 и 1952 година, целта на които е била да приберат парите на по-богатите и уж всички да започнат на равно.
Тъй като българинът е пестелив, доста семейства вече бяха посъбрали отново някой лев – за апартамент или за кола, и една обмяна би обезсмислила години от живота им.
Като тръгнеше поредният слух за предстояща обмяна, някои от по-спестовните не издържаха на напрежението и тръгваха да си харчат парите. Апартамент и кола нямаше как да купят – за тях се чакаше с години та обикновено парите отиваха за нови мебели, често излишни. Мебелните магазини се изпразваха, което беше доказателство, че новината за предстояща обмяна е постигнала целта си. След което се оказваше, че става дума за партенка.
Излъгалите се се въртяха през нощта в новата спалня и сигурно се питаха защо са повярвали.
В средата на 80-те години някой беше уплашил Политбюро, че под дюшеците на хората вече има скрити над 1 милиард лева, което е повече от стоковата наличност в цялата страна. И че един слух за обмяна ще изпразни магазините до шушка, което може да срути държавата. И се набелязаха мерки за производство на повече примамливи стоки, които да изсмучат спестяванията. Така се появиха маратонките Ромика, дънките Пионер и пералнята Перла 04.
Та ако тогава американските империалисти се бяха сетили да пуснат по някакъв начин слуха за обмяна на парите, не се знаеше какво ще се случи.
През 50-те години тръгна един фантастичен слух, който за ден-два завладя България. Оказа се, че българинът вярва на какво ли не – стига да не е поднесено по официалния начин. Та слухът беше, че Христо Ботев е жив, на 108 години и е хамалин в Цариград.
Разнасяха се слухове, че Елвис Пресли ще мине през България, нещо подобно имаше и около Бийтълс, ако на се лъжа. Партенки, разбира се.
Не знам дали беше истина слухът, че на витрините на старото американско посолство били сложили снимките на българските милионери. И цяла България си обменяше имената – помня само тези на Коста Цонев и Калоянчев.
Тайното благосъстояние на един или друг българин пораждаше неистово любопитство.
Любима тема на разговор тогава – че и до ден днешен, бе и е тази за тайните съветски и руски оръжия.
Битката с китайците за остров Тамански, за която бе съобщено с няколко реда във вестниците, породи слуха за някакво невероятно лазерно суперсекретно оръжие, които буквално изпепелило острова с все китайци.
В крайна сметка се оказа, че островът и до ден днешен си е на мястото, а тайното оръжие били изпитаните катюши – или нещо подобно.
Много хора обаче и до ден днешен вярват на партенката.
Надявахме се, че партенка е казаното по черните радиостанции за аварията в Чернобил, ама не би – оказа се, че е истина.
Та някой да не си помисли, че днес благодарение на новите технологии сме по-информирани. Нищо подобно – и тогава знаехме всичко, само че го пренасяхме от ухо на ухо.
И тогава имаше фейк нюз, но ги подушвахме отдалеч…
0 comments:
Публикуване на коментар