юни 15, 2018
Тук и там из България нашенци ремонтират селските си наследствени къщи в обезлюдени села. Това е един от начините още да има живот в много села – вили на жители от градовете, сред красива природа.
Но едвам се намират майстори пенсионери от близки села да работят по къщите. Все по-трудно и все по-отдалеч. Майсторите са на изчезване, отиват си от старост.
В много близко бъдеще ще стане невъзможно поддържането на такива къщи. За средната класа, доколкото я има, това е невъзможно, а за мнозинството – хептен. Освен богати собственици да си докарват за ремонт и строителство фирми отдалеч. Но пък не си заслужава инвестицията в обезлюдено затънтено село да хвърляш много пари. Така се очертава модел на все по-западащи села, с рушащи се къщи. Само селата близо до градовете ще останат, и някои анклави тук-там. Ще се загуби инфраструктура, пътни връзки, транспорт. И без друго закриват влакове, в полза на автобусните фирми, те пък закриват линии, като не им е рентабилно, едното влече другото.
Ликвидацията на селото, извършена в началото на 90-те от адвокати и декомунизатори от СДС, закри пряко половин милион работни места, а косвено – още толкова – в консервни предприятия и съпътстващите ги стъкларски, тенекиджийски, металообработващи, хартиени, печатарски производства и другите, свързаните пък с тях.
Въпросът не е до противопоставяне на СДС – БСП, на някакви модели за селото, а на чисто интелигентно прагматично решение. Примерно, както в други страни на Източна Европа, да се преобразува собствеността, без да спира производството. Вместо ликвидация, преобразуване в акционерни дружества, връщане на земя по количество и качество и т. н.
Но на всичко случило се има защитници, които обясняват, че не е имало друг начин и за всичко са виновни комунистите. Те били ликвидирали селото, от тях почнало обезлюдяването, строили заводи и хората се преселили.
Какво е станало 1949 с колективизацията няма отношение към положението днес. От 1992-1993 земята е върната в реални граници. А животновъдството се е свило 10 пъти, в сравнение с края на 80-те, овощарството е заличено и днес почти го няма, и зеленчукопроизводството е намаляло няколко пъти, от износител България се превърна във вносител.
25 години по-късно, след връщане на земята, две трети от доматите са вносни, ябълките почти изцяло са от Македония, Полша и др. Чесънът е внос от няколко държави, българският е най-малко. Картофи внос от Египет, дори от Франция, смилянски боб от Китай, и т. н.
От 10,5-11 млн. овце в края на 80-те години, сега има 1,2 млн. И т. н.
От 10,5-11 млн. овце в края на 80-те години, сега има 1,2 млн. И т. н.
Така че, повредата от ликвидационните съвети и реформата на СДС е трайна и непоправима. А идеолози и декомунизатори продължават да говорят как са виновни комунистите.
Градски жител рядко ще отиде на село да започне селскостопанска работа. Тези, които си загубиха работата през 90-те години, се изнесоха по Гърция, Италия, Испания, да събират реколта и като черноработници. Има испански села наполовина населени с българи, от конкретно българско село. Тръгнал един, после роднини, после съседи, съселяни, и оформили колония. Феномен, на който никой не обръща внимание – кампактно преселение от българско село в испанско село. Както никой не обръща внимание на рушащите се тукашни села, разпадащата се инфраструктура.
Ликвидираното производство на село няма въобще да се възстанови на повечето места, развива се само зърнопроизводство в Добруджа и др., за което се получават субсидии.
В България сега се развива друг модел на живот, обезлюдяване на големи селски райони. Какво ще стане в бъдеще, още не е ясно. Но тук и сега да говори някой за комунетата през 1949, е нелепо.
0 comments:
Публикуване на коментар