юни 15, 2018
Има много региони в Русия, които могат да претендират, че са много отдалечени и много студени, но нито един от тях дори не може да доближи до крайностите, с които жителите на руската провинция Якутия трябва да се съобразяват. Якутия, със столица град Якутск, е огромен регион в североизточната част на страната с впечатляваща площ – 3 083 523 кв.км., което я прави най-големият субект в състава на Руската Федерация. Площта на тази провинция е гигантска, когато говорим за регион в една държава, било то и най-голямата на планетата. Размерите на Якутия са приблизително същите като тези на Индия – 7-та най-голяма по площ държава в света. Населението на цялата провинция обаче е по-малко от това на София (962 835 души) и представлява едва 0,66% от цялото население на Русия.
Якутия е добре известна с екстремния си и суров климат, като се гордее с някои от най-ниските температури, измерени някога в Северното полукълбо. Две от най-студените населени места в света – Верхоянск и Оймякон се намират именно тук – в Якутия.
Населението на селцето Оймякон е 500 души, докато Верхоянск е бивш лагер за политически затворници
Нито едно от двете селища обаче не е напълно функциониращ град. Столицата на Якутия – Якутск, от друга страна, е дом на над 280 000 души, което я прави най-студеният град в света. Средната зимна температура тук е минус 40 градуса по Целзий. Почвата тук е трайно и почти постоянно замръзнала, така че повечето сгради са изградени върху повдигнати колчета, поради невъзможността да се работи в земята.
Якутск е изключително отдалечен от западната част на Русия, в която живеят мнозинството руснаци. Градът е разделен от цели шест часови зони от столицата Москва, а преди два века пътуването между двета града е отнемало никак несимпатично звучащите три месеца. Днес градът се гордее с две летища, които изпълняват редовни директни полети от големите руски градове, но те често закъсняват сериозно или биват отменени поради мъгла.
Повечето туристи се насочват към Магадан, намиращ се на 2 000 километра от Якутск
Проявилите любопиство към суровия и леден пейзаж на руската степен турсити най-често пътуват по известния „Път на костите“ – Колимска магистрала, построена от затворници от Гулаг, много от които са загинали в процеса.Костите на умрелите затворници, които са я строили, са били използвани в основите на пътя. Понеже строежът е бил върху вечна замръзналост, погребване в материала на пътя е било считано за по-практично, отколкото копаенето на гроб.
Другата възможност е да се насоичте към полуразрушената магистрала Лена, която някога е била наградена със непривлекателната титла „най-лошият път в света“. Последният участък от това пътуване изисква ферибот над река Лена, което е възможно единствено през лятото, когато реката не е напълно замръзнала. През зимата обаче е възможно просто да се преминете върху, тъй като ледът е толкова дебел и стабилен, че на практика е почти невъзможно да пропаднете. Любопитно е, че всъщност проблемът са останалите сезони. През месеците между зимата и лятото, когато все още твърде много лед, за да рискува фериботът да премине през реката, но в същото време ледът не е достатъчно силен, за да издържи теглото на превозно средство, няма начин реката да бъде премината. Съветваме ви да се примирите с това твърдение и да ни повярвате, а не да опитвате да го доказвате сами.
Дори само, когато четем за жестоките условия на живот в този район на света и изпитанията, на които са положени местните жители, е логично да си зададем един конкретен въпрос.
Защо, по дяволите, хора все още живеят на това забравено от Бога място?
Ако си припомим, че все пак става въпрос за Русия и нейните специфики, отговорът всъщност е изключително, изключително лесен. Заради диаманти, злато, сребро, природен газ и почти всички ценни полезни изкопаеми, които можете да си спомните от часовете по химия и физика. Районът е изключително богат на природни ресурси.
Според местна легенда, която се опитвада обясни наличието на толкова много богатства под земята, когато Бог летял над света при неговото създаване, раздавайки на Земята богатства и природни ресурси, прелетял над Якутия и му станало толкова студено, че ръцете му се вцепенили и той изпуснал всичко, което носел в себе си. Макар и забавна и събуждаща усмивки, тази легенда е била обяснението за много откъснати от цивилизацията необразовани руснаци преди десетилетия. За местните, непознаващи достиженията на науката преди повече от век това е било смислено обяснение на факта, че деветдесет и девет процента от всички руски диаманти и над двадесет процента от всички добити диаманти в света се добиват в Якутия.
Градът първоначално е бил малък военен аванпост, основан през 1632 г. Подобно на много от сибирските градове, така и Якутск е бил използван като отворен затвор, където политическите затворници били изпращани в изгнание на произвола на съдбата. Якутск не се е развивал като селище, камо ли като град, докато Руската империя не открива огромни запази от злато и други минерали през 1880-те.
По-късно безплатаната работна ръка, идваща от затворите ГУЛАГ помогнало на Сталин и Съветския съюз да развият тези възможносто по време на индустриализацията на страната след Октомврийската революция. С течение на времето Якутск е преобразуван от малко невзрачно азиатско селце в истински град с хотели, кина, опери, университети, пицари и дори зоологическа градина.
Най-голямата опасност при посещение в Якутск е студът и неговите екстремни стойности
Когато излизате навън, трябва да внимавате изключително много и всяко подценяване на времето може да ви струва скъпо. Задължително трябва да се покриете от главата до петите с колкото се може повече слоеве облекло. Напълно е възможно е да изгубите носа си или няколко пръста на краката, ако не внимавате. Дрехите от естествена животинска козина са единственото решение, което позволява на хората да са достатъчно добре облечени навън. Не можете да носите очила, защото металната рамка се залепя за кожата ви, а разделянето на двете изобщо не е приятен процес. През голяма част от годината всяко излизане навън за човек, който не е свикнал на условията в Якутск е опасно, а разходките нощем са буквално самоубийствени. Дори местните хора ограничават излагането си на жестокия студ колкото е възможно повече. Всяко напускане на дома или друга сграда е внимателно планирано, което означава, че не са препоръчителни излишни обиколки по магазините.
Ходенето и придвижването в подобен студ е повече от уморително, така че жителите на Якутск предпочитат да използват коли или таксита навсякъде, където отиват. Те оставят двигателите да работят, докато пазаруват или са спрели навън, защото ако двигателят спре и замръзне, е почти невъзможно колата да запали отново.
Много фотожурналисти и репортери, които са посещавали Якутск, за да отразят начина на живот на местните хора съобщават, че камерите им блокират от студа и не могат да се включат.
Въпреки ледените зими, летата са изненадващо топло -с температура, достигаща двадесет и няколко градуса, а в някои по-редки случаи живакът на термометъра преминава дори границата от трийсет градуса. Но едва ли бихме могли да наречем Якутск и местността тропически рай за туристите. През краткото лято въздухът става изключително влажен и лепкав, а навсякъде има рояци от и сякаш безкрайно количество досадни комари.
Според професор Клифърд Гади от института „Брукингс“ селища като Якутск не са годни за обитаване от хра при нормални условия и съществуват единствено поради арогантността на Русия и абсурдната идеология от 19-ти век, че всъщност нямате земя, освен ако на нея не живеят хора. В книгата Сибирското проклятие авторът оценява, че доставките на аварийно гориво само за Сибирските градове струват около 470 милиона долара годишно и би било много по-евтино и по-ефективно хората да летят за определено време, за да работят в мините, а не в подобни нечовешки условия да съществуват напълно функциониращи градове.
Ние не можем да се съгласим напълно с тази теория, в която обективно има логика, но в същото време в историята са съшествували стотици градове и селища в райони, които не са особено приятни за живеене, но въпреки всичко суровата природа е била покорява на човешкия дух, мечти и увереност.
Другото, с което Гади не е запознат или предпочита да не признава или тактично да подминава с цел да бъде по-убедителен в твърденията си обаче е, че Якутия е район обитаван от хиляди години. Много, много време преди да се открият благородни метали тук. Племена, класифицирани под общия знаменател на отдавна изчезналата Имаяхтаска култура са живяла в басейна на река Лена по време на късния неолит (в периода между 2200 г. и 1300 г. преди новата ера), а настоящите местни жители на Якутск и околността живеят в този регион от 13-ти и 14-ти век.
Тези хора са развили забележителна приспособимост към времето
Хенри Лансдел – британски пътешественик от 19-ти век, който прекарал кратка време в Якутск по пътя си през Сибир, разказва, че е виждал местни жени „с голи ръце да стоят на открито – развеселени, приказвайки си и шегувайкси как време е толкова приятно…“
Ако можете да издържите на студа, съществува безкраен куп интересни неща, които да изследвате в Якутск, като „Музея на мамута“, където е изцяло запазена и изложена мамутска глава, Националният музей на изкуствата и единственият музей в света, посветен до пермафрост, т.е. най-горната част на земната кора на местата, където температура ѝ от минимум 2 години до хилядолетия не надвишава 0 °C. Якутс е най-големият град разположен в зона на вечна замръзналост и именно тук са отбелязани някои от рекордите за най-нискат температура в историята. Абсолютният минимум, който е измерен в града е −64,4 градуса Целзий, като средната годишна температура е -8,8 градуса Целзий.
Любопитен факт е, че Якутск е побратимен с българския град Несебър, за който вероятно не един и двама жители на ледения Сибир са си мечтали да посетят.
0 comments:
Публикуване на коментар