май 30, 2018
Преди 10 години бях на бар с Путин. Как звучи само, а? Но трябва да уточня, че не бях на неговата маса, защото там нямаше свободни места. Помня, че беше интересна вечеринка, която после описах в "24 часа" под заглавието "Нощта преди да подпишем с руснаците". Бръкнах в архива да се подсетя какво ми е хванало окото в онази нощ на 2008 г., след която бе обявен прословутия "Голям шлем" с Русия.
Срещата беше в софийския пиано бар "Синатра", който не знам дали съществува вече, от тогава не съм ходил. Първите гости на заведението бяха едни момчета в костюми. Обаче камуфлажни костюми. Носеха и едни обемисти калъфи, които едвам скриваха снайперови пушки, австрийско производство. Тази сплотена тайфа бодро влезе в бара и без да се заседява край пианото с решителни стъпки се отправи някъде нагоре по стълбите. Горките, нищо не разбраха от празненството, защото цяла вечер лежаха на покрива.
След снайперистите дойде Аня Пенчева. По-късно се появи и Веселин Маринов. Бе поканен като един от любимите изпълнители на Първанов. От страната на Путин също бе поканен любим изпълнител - Николай Расторгуев, фронтмен на група "Любе", народен артист на Руската федерация, депутат и член на партията "Единна Русия".
Час преди полунощ в "Синатра" влязоха Георги Първанов със съпругата си Зорка и Владимир Путин, придружен от Йосиф Кобзон. По пътя към VIP сепарето Йосиф Давидович спря да обере някакви дежурни овации. Не помня от коя точно групичка. Там имаше доста изявени русофили като Румен Петков (по онова време вътрешен министър), Румен Овчаров, Петър Манджуков, Георги Гергов…
Това леко забавяне струваше на Кобзон мястото до руския президент. От едната страна на Путин седна Първанов, а от другата най-дружески се настани Стефан Данаилов. Ламбо поведе някакъв разговор с руския държавен глава, който според мен продължи около 20 минути, но за Кобзон бе сякаш цяла вечност. Добре, че по едно време Стефан Данаилов се отегчи от компанията на Путин и реши да покани Зорка Първанова на танц, та да може великият съветски баритон да си се приюти до Владимир Владимирович. Седна там и повече не стана. Малко след това към компанията се присъединиха премиерът Сергей Станишев, Елена Йончева и руският първи вицепремиер Дмитрий Медведев. По онова време всички вече знаеха, че Медведев ще е следващият държавен глава на Русия. Путин пи българско червено вино, останалите жулеха уиски. С изключение на Кобзон. Той цяла вечер кваси устни с една газирана вода. И някак си напрегнат беше. Може би дебнеше Стефан Данаилов да не се появи пак и да отвлече цялото внимание към себе си. Но така или иначе, дружеско парти се получи, имаше шеги и закачки... Когато по едно време Путин даде знак, че иска да си ходи, Йосиф Давидович скочи като пружинка и тръгна с него. Всички руснаци се изнесоха след тях. Снайперистите също. Първанов отиде да изпрати високите гости (давам си сметка, че за Путин и Медведев точно това протоколно обобщение звучи като виц), после се върна. Българската половина от партито се забавлява още поне два часа, след като "братушките" си бяха отишли. На сутринта българският държавен глава се появи в отлична форма, за да обяви, че сме постигнали голям шлем в преговорите с руснаците - газопровод, нефтопровод и една атомна централа.
Чудя се, днес какво ли парти би се получило…
0 comments:
Публикуване на коментар