Майката на нацията се зари в собствените си спомени седнала на една люлка от детството си, както по времето на социализма, когато децата не бяха богати, но щастливи. Тя бе завладяна от онази приповдигната и умилителна нагласа на спомнящия си, илюстрираща съждение от типа на: „Каквито и да са спомените от детството ми, те са винаги хубави, мили и истински!“
Накратко казано, детството е период на безгрижие, свързано с израстването на личността посредством развлечения и ведър поглед към бъдещето. Дали с това свое поведение майката на нацията не иска да ни покаже теоретичната част на въведението, че детския живот е като настоящият - игри, труд и забавления или пък може да иска да ни обясни, че управлението на държавата е лесно и просто, като детска игра.
РЕКЛАМА:
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇
0 comments:
Публикуване на коментар