Баба Матена – една от малкото живи свидетелки си спомня за зверствата, когато турската войска избива над 200 невръстни…(ВИДЕО) ~ Ретро-BG

Матена Зокова, или както още обичат да я наричат хората от село – баба Матена е родена на 13 януари през далечната 1910 г. в село Голям Дервент, днешна Гърция. Дядо й, чичо й и баща й построили голяма къща с идеята там да живее цялият род нa едно място и да си помагат.

За жалост, обаче по време на жестоката 1913 г., турците изгорили дома им. В размирните времена през Балканската война семейството станало част от похода на тракийските бежанци, подложени на геноцид от страна на турската държава.

Родопите са най-изстрадалият район по време на събитията от 1912-1913 г. Малко е писано за това, но ние ще ви пренесем в това време с една жива свидетелка на онези кървави събития – Баба Матена, която е на 107 години.

При бягството, виждайки, че башибозуците ги наближават, майката на Матена, бягайки с най-големия си син и невръстната си, тогава 3-годишна дъщеричка Матена, хванала дечицата с немощните си ръце и ги притиснала до сърцето си.

Разбрала, че така няма да могат да се отскубнат и, цялата скована от ужас, хвърлила багажа, а момиченцето скрила в хралупа на дърво в гората.Надробила трохички хляб и се молила да се спасят живи от безмилостните преследвачи, да се върне скоро и да си я вземе.

Цели три дни прекарала в хралупата малката Матена, без да издаде никакъв звук. Едва на четвъртия ден родителите й я намерили. Семейството успяло да се спаси по чудо, всички стигнали до родопското село Ламбух, където минал животът на Матена.

До преди няколко години тя дори биела камбаната на църквата в Ламбух. И сега всеки ден не пропуска да благодари на Господ за дългия си живот, с който я е дарил.

През всичките й години духовният храм бил неин втори дом, както и упование в мъките й. Повече от 20 лета тя живее сама. Надживяла е съпруга си Атанас и двамата си сина – Иван и Кольо. Има 2 внучки, 1 внук и двама правнуци.

Всеки в района сочи баба Матена като пример за подражание. Освен с дълголетието си и мъдростта си, тя е прочута с виното си от шипки, което прави по стара рецепта. Еликсирът й е известен още като шипковина. До 2013 г. тя не вдига гръб и от зеленчуковата си градина, поддържа сама дворчето в малката си къщурка, засято предимно с цветя.

От средата на 2014 г. е настанена в Дом за стари хора.

Животът към баба Матена не винаги е бил лек, спокоен и щастлив. Не са малко изпитанията, през които само истински вярващ и духовно богат човек като нея преминава. А чудния дар на това вълнуващо пътуване е опитът и мъдростта, които получава с времето и годините дадени от Господ.

Жестока е съдбата на стотици невръстни деца в онези тежки години. Скрити на южния бряг на река Арда, на 3 октомври 1913 г. редовната турска войска избива над 200 пеленачета – деца на българи, бягащи от Южна Тракия, преследвани от аскера.

Всяка година в началото на юни се отбелязва Деня на тракийското дете. Мемориалът „Илиева нива“ в памет на 40 000 изклани тракийски бежанци, на опожарените им и разграбени селища и на тези невинни деца, убити от турците тук е издигнат през 1996 година.

Издигането му е отдавнашна идея на тракийци и на роденият в Дедеагачкото село Лъджакьой скулптор Стою Тодоров, но е реализирана от други творци едва в края на ХХ век.

Комплексът включва общо три обекта:

Първият обект от мемориалния комплекс на Илиева нива е паметник на загиналите над 200 деца на тракийски бежанци през 1913 година. Паметникът е дело на скулптора Емил Пенчев от Кърджали.

Вторият обект е параклис – символ, посветен на паметта на жертвите на тракийските българи. Параклисът се нарича “Света Петка Българска”, покровителка на Тракия. Този храм напомня на поколенията за онези тракийци, които са напуснали домовете си и са се отправили към Майка България. Параклисът напомня, че в съдбата на хората няма нищо по-трагично от това да си бежанец, да се разделиш с родните места и никога да не можеш да се върнеш. Параклисът е изграден по идея на Съюза на тракийските дружества в България, а изпълнител е “БКС” град Маджарово.

Третият обект е тракийската чешма – символ на живата връзка с родните места – водите на Западна Тракия текат и идват тук, до тази местност. Живата вода – това е живия живот, с една дума безсмъртието на един народ. Чешмата е типов проект от Варна, по идея на СТДБ, а финансирането и изпълнението от ВиК град Кърджали.
В днешни дни е важно да живеем в мир и разбирателство, но в такива дни трябва почетем тези невинни мъченици, тези крехки ангелчета, безмилостно избити от едни жестоки ръце! България помни и никога няма да забрави!